Слава Севрюкова за Селището Карасура до гр. Чирпан

Тракийският, римски, античен и средновековен град Карасура / Алексиополис се намира на 6 км. североизточно от гр. Чирпан и на 3 км. югоизточно от с. Рупките. Това място пази уникални исторически свидетелства за живота от неолита (ІV хил.пр.н.е.) до късното средновековие (XІV в. от н.е.). Проучва се от 1981 г. от екипи от български и немски изследователи. Обхваща селищна могила Калето и околността, както и южно разположения хълм Кайряка. Разкрити са три порти, десет кули, църковни и жилищни постройки, както в укрепената част, така и извън нея. През 1989г. в някогашната Музейна сбирка „Карасура“, с. Рупките, постъпва едно уникално находище от средновековна червенолакова керамика. То бе намерено при проучвателни работи по трасето на Автомагистрала „Тракия“, на около 200 м. северозападно от хълма „Калето“, в землището на с. Рупките, Чирпанско.

„Първом аз гледам хълмист релеф – отдясно е по-ниско, отляво – високо и скосено. Леко изсечени скали. Сиви камъни и малко червеникави. Виждам огромен град! Ей там (сочи вляво) е по-голямата част от него. Бурен живот е кипял из тия места! Често пъти по тия места са се развихряли сражения… Кръв, кръв, много кръв… Татари и турци са минавали оттам. Страдания, страдания. Много страдания. Често пъти е завладявано… Опожаряване, а после пак животът продължава…

Я! Наблизо има друго селище! Доколкото виждам, въпреки, че не обичам археологията… Защо я недолюбвам ли? Защото археолозите ровят… Смущават духовете на мъртвите. Но, ако трябва да видя, виждам. Как? Не мога да кажа. Та ето, видях… Били са две племена.Воювали са за надмощие. Жестоки вражди. Много кръв се е ляла.

Срещу турците е било най-страшно. Били са се, били са се, били са се… Благодарение на аязмото са ги отблъснали. Хората в тоя край го считали за святост. Колко кръв е пролята на туй аязмо!.. Виждам, тече река. Извори… Лечебни. При силно земетресение топлата вода се отклонява. Температурата е била около 37 градуса. Не повече. Лековита е. Идвали са болни отдалеко заради лечебното аязмо. При силен земен трус минералният извор се отклонява. Бликва студена вода.

Виждам процепена по средата кръгла крепостна кула… Процепът почва отдолу нагоре. И е само от едната страна. Като влезеш в нея, отдясно. Голяма е. Нашествениците, които я сриват, виждам и тях, не са турци, а са с дръпнати очи като татари.

Виждам подземие. По тези места зиме падал дълбок сняг и проходите бивали затрупвани. Това е голям зимник. Там укриват много дечица. Не забелязвам сред тях никакво прасенце (според една легенда). Истината е друга. Чуйте добре. Където има подозрение, след превземане на града, победителите надигат и гледат… Откриват ги. И безмилостно изтребват. Затуй видях кръв – кръв върху кръв, кръв върху кръв… Тази Карасура е наситена с кръв, сълзи и страдания. Там навярно обитават много духове…

Трусове има по тия земи. Не са чести, но, станат ли, страшни са. Виждам през какъв период се повтарят. Няма да е скоро (казано 1989 г.). Забавят ли се, още по-разрушителни са. Трусът, разкъсал крепостната кула през средата, е бил ужасяващо силен и многократен. Жителите са се паникьосали до смърт. Спасилите се, побегнали. Но после, успокоени, че конвулсиите отшумяват, се завърнали. Животът продължил.

След пожари и огромно разрушение ей тук, в Карасура. Пожарища, с жестоко клане. От нейното население оцеляват само група пастири с многобройни стада далече из планинските тучни пасища. Завръщат се в родния край и… Не вярват на очите си – градището срутено – пепел и сажди… Погребали близките си в руините, изоставят го завинаги. Покрусени. Страшно обречено място. И създават друго селище. Не мога да кажа дали е Чирпан. Старото е опожарено, но не изцяло. Мирните скотовъдци, стъписани се отдалечават завинаги от града-призрак. Като от злокобно прокълнато място. Прехвърлиха се наблизо на известни километри, където намериха плодородните земи, реката. И решиха: „Тук ще е.“ И там се установиха. Не след дълго новото селище укрепна. Замогна се. Прерасна в цветущ град. Сигур Чирпан е…”

Прочетете повече за селището Карасура.

Наклонен шрифт – Слава Севрюкова
Нормален шрифт- авторът на сайта

Снимки:
Стефан Стоянов, „Панорамно“

Източници:
„Бъдете в този свят, но не от този свят. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев
Българските крепости: bulgariancastles.com

Сподели с приятели