За Йоан Кръстител

„Видях срещата на Исус с Йоан-Кръстителя. Аурата на Йоана бе ярка. Сияеше на трийсетина сантиметра около него. Впечатляваща гледка. Хората я забелязваха, спираха пред Предтечата. Дивяха се. Но, когато внимателно се взрях в неговото сияние, забелязах едва доловими мънички петънца. В тоя миг дочух глас: „Така е, защото е заченат от мъж. Колкото и чиста да е, когато е в плът, душата носи и нейните белези…“

За Богородица

„Пред мен е Дева Мария - красиво изящно лице, сякаш е нечовешко. В зелена вталена одежда, с широк колан под бюста от плата на дрехата. Полите й се спускат на елегантни дипли. Около главата В струи нежна светлина. Аз, доколкото виждам, духът и е от друга планета. След въплъщението си като Богородица, втори път не се явява в плът на Земята.

Едва към трийсетте си години Светата Дева съзнава кого е родила и коя е нелеката мисия на божествения и Син. Много по-късно, след неговото Разпятие и Възкресение, учениците на Христа се събират край нея. Но не да дадат утеха и опора на осиротялата майка, както се очаква, а тя да ги подпомага. Невероятно силен извисен дух.”

За Възкресението

„…Съзрях и чудото на Възкресението. Истина е. Не човешко, а Божествено дело.

Едва при вида на това свръхвелико събитие учениците на Иисуса се сепнаха. Извисеният му пример проникна в душите им. Дотогава бяха страшно объркани.

С Просветлението в умовете им настана грандиозна промяна. Разбраха – Всемощна Сила бди над нас. И не друг, те са били белязани с редкия щастлив шанс да я докоснат. Да се извисят и слеят с Нея.

И тогава вдъхновени, храбро се хвърлиха по стъпките на Учителя. И поеха към своята Голгота – да се пожертват в името на Иисуса. Заради всемогъщата Сила, обновяваща света. За Човечеството, което предстои да се промени в Негово име.”

За „Огнения потоп“

„Ще ви кажа, ще повторя, ще потретя… Библията е изградена на базата на исторически факти, но в нея има и символи. Огънят, за който се говори, са остри стълкновения, кръвопролитни унищожителни войни, които виждам, задават се… Каквото и да правим, неизбежни са. Имало ги е и ще ги има.

Но човешкият род, знайте, няма да погине от огън. На мене ми се „внуши“ да предам – намираме се в края на един цикъл от хилядолетното ни развитие. Наближаваме друг – много по-значим и извисен. След него ще станем съвършено различни. Така, както оцелелите след Потопа вече не са били същите…”

Наклонен шрифт – Слава Севрюкова
Нормален шрифт- авторът на сайта

Източници:
„Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев, 2006 г.

Сподели с приятели