Слава Севрюкова за Страдивариус

„Този ваш Страдивариус… Виждам го… О, симпатичен е! А и душата му е… нежна. Както забелязвам, с години се труди, преди да постигне желаното. Никъде обаче не съзирам кръв при обработка и оцветяване на дървото. Не. Нелепа измислица!… Виждам… Страдивариус е дълбоко вярващ. Моли се да „получи“ Сила, сътворените от него инструменти да леят божествени звуци. Такива, каквито само Висшата светлина в неподражаемото си величие би могла да произведе. Горещо желае тонът на цигулката му да въздейства върху духовния „АЗ“ на човека. Да проникне в съкровената му същност. Да го възпламени, облагороди. И въздигне към Бога.”

„Пред мене е… Виждам… Обърнат с гръб към чираците, Страдивариус изважда от дълбокия си пояс малко тъмночервено шишенце с някаква течност… Червенее, но не е кръв. Намазва с тайнствения елексир новата, подготвена за завършване цигулка. Виждам, изработена е от специално дърво. И я оставя да съхне на сянка в проветриво помещение. Не след дълго от нея ще се понесат божествено омайни тонове. Сякаш маестрото е вградил в инструмента трепета на извисената си светла душа.”

Наклонен шрифт – Слава Севрюкова
Нормален шрифт- авторът на сайта

Източници:
„Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев

Сподели с приятели