Слава Севрюкова за Джек Лондон

„Този човек пише с необикновена лекота! Невероятен! Мислите му се леят като река… Виждам го – с широкопола бяла шапка, светла карирана риза, ленени панталони. Талантлив, но не е вярващ…

Разполага с немалко средства, но домът му никога не тъне в разкош. Бележитият автор на разкази и романи не е умрял от естествена смърт… Виждам жена. Като икономка е. Знае за сполетялата го насилствена трагедия, но я премълчава пред органите на реда. Бои се за живота си. И с основание. Била е „притисната“ от други… Прецизно извършено престъпление. Ударен е с тъп предмет в тила така, че да уподобява нещастен случай. Намерили са го все още жив, но лишен от способност да говори… Тези, които брутално са го нападнали и обрали, са били подкупени от други… Има ли нещо по-измамно на този свят от парите? Какво повече от тях пробужда слепите уродливи желания на човека?…

Виждам… Касае се за уреждане на стари сметки. В буйната си младост Джек Лондон е бил непоправим авантюрист. Тогава си е създал безмилостни, а както забелязвам, и страшни, жестоки врагове… За отмъщение похитителите са подпалили къщата му. Както ми се „дава да видя“, след години домът му е изцяло възстановен.

Недълго след края на Джек Лондон, както ми се разкрива, неговият вечно търсещ дух бързо се въплъщава на Земята, защото загива при насилствени обстоятелства. Така става с повечето хора, неизпълнили докрай жизнена мисия. …Виждам го – бебе е. Ще живее малко. Прекомерно рано ще си отиде от нашия свят. Краткотрайното съществуване се налага по две причини. Първо – битието на Джек Лондон е преждевременно прекъснато. Затова духовната му същност се стреми към нова земна реализация. Второ (и това е по-важно) – прераждането като дете, което ще почине рано, е потребно не за него в оня живот, а за душите, дали плът на малкото създание. Изпитание е за родителите му, които ще трябва усвоят важни за тях уроци от смъртта на детето си. Изпитанията, както и радостите, не са безцелни. Подпомагат израстването на душите. Генерираната карма, така бързо извела тази нестройна духовна същност на бял свят, в случая не е негова.

Неуспял някога да завърши започнатото, предстои да се реализира за пореден път като писател в следващ живот. Не ще твори обаче с предишната неподражаема лекота. Ще има известни задръжки. Дълбоко в себе си, без да го съзнава напълно, душата му ще се разкайва за грешките си. И, угнетена от това, ще трябва да понесе докрай тежестите на заблудите от времето на буйната младост на авантюриста Джек Лондон.

Ето това се случва с Джек Лондон. В по-следващия си живот, както вече споменах, ще се прояви и реализира отново като писател. Душата му тогава ще е много по-усъвършенствана. Няма да допуска груби грешки, както в бурната златотърсаческа младост.”

Наклонен шрифт – Слава Севрюкова
Нормален шрифт- авторът на сайта

Източници:
„Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев

Сподели с приятели