Слава Севрюкова за Александър Македонски

„Добре сложен. Със загоряла кожа, кестенява, с русоляви оттенъци коса. Човек с ненадминат размах. Не е в нрава му да се самоизтъква. Уморен от продължителни походи, младият цар се отпуска върху кожи, постлани на земята. Отдава се на спокоен здрав сън. Така може да спи само човек с чиста съвест.“

„Виждам го ожаднял при изтощителен поход в пустинята, потънал в пот и прах. Поднасят му вода. „А за другите?“ – пита. „Последните капки, ваше величество…“, а той я плисва на пясъка „Каквото за тях, това и за мен…“

„Доколкото виждам, неговата ръка не е отнела живота на ни едно човешко същество… Безразсъдно смел мъж. Убиват по негова заповед, той – не. Никога не изцапва ръце с човешка кръв. Игрите на съдбата са трудно предсказуеми. Нима трябва да се рискува животът на младия цар в „голямата касапница“? Създава магнетично впечатление за лично участие в битките. Включва се наистина в тях, но те се развиват така, че никога не се стига до опасен за него двубой.”

„Александър не е глупав. Макар да е „покровителстван от Боговете“, знае: не трябва да умира ей тъй, с лека ръка, най-силният владетел на света… Не бива да се проваля грандиозното му дело. Виждам го – все отпред е. Предвожда войската. Сърцато я вдъхновява. Духът му сякаш се храни с предизвикателства и опасности. Войната за него е начин на живот. Той е таранът на своята армия. Храбро се хвърля в най-остри рисковани схватки. С невероятен късмет е. Неведнъж го раняват… Но, виждам, лично не сразява никого. В плътен обръч край него е желязната му царска гвардия. Непробиваема защита. Затова няма пряк досег с противника. Вярно, „участва“ на предния фланг във всички битки, извисявайки морала на войската си, но е изключително усърдно охраняван.”

„Грандиозно осъществява мечтата, на която е подчинил живота си. Постига онова, което за другите е невъзможно. В ежедневие, подвластно на свръхчовешко напрежение, благополучно се справя с предизвикателствата на съдбата. Обсебен е от мита за собствената си персона. Но мегаломан?… Не, не е. Така, както аз го виждам, той просто е един овластен дързък мечтател. Въпреки, че завоюва света, не си въобразява да е негов център. След време обаче гордостта у него взима връх. И това му коства живота.”

„В редките минути на отдих, както ми се разкрива, умее да е сред хората. Да се весели от душа. Най-отличителното му качество, както забелязвам, е стремежът към справедливост. Устоява я на всяка цена.”

„Избраник, прокарал „плана на провидението“ за обновление в световен мащаб. Силен дух. Роден с висша мисия, успява да я изпълни. Ускорява еволюцията на народите. Злото може да печели временни сражения, войни – никога. В бурния си живот, Александър е оръдие на Светлината”

„След като си заминава от белия свят, духовната същност на „царя-легенда“ се реализира още няколко пъти на Земята. Бил е отново държавник. Управлявал мъдро и справедливо. И предстои пак да ни посещава. Все с нелеки мисии.”

„Александър е много далече от интригите и недостойните боричкания. Човек е на делото. На Голямото дело.”

Наклонен шрифт – Слава Севрюкова
Нормален шрифт- авторът на сайта

Източници:
„Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев

Сподели с приятели