Слава Севрюкова за Микеланджело

„Духът на Микеланджело е не по-малко проницателен от този на Леонардо. Ползва послания от небесните канали на Духовността. Художествените му творби също са изградени с вдъхновение свише. Това ги прави неподражаеми. Виждам – откакто е напуснал Земята, 400 години не се е завръщал на нея в плът.”

„Виждам: скулпторът се буди в ранни зори. Моли се от душа. И получава разтърсващо вдъхновение. На вълни, на вълни… Едва тогава, ентусиазиран се хвърля на работа. Няма време за сън, покой, храна… Работи като спартанец. За успеха се съди и по онова, от което се лишаваме. Микеланджело не се бои от труда, а диша и гори, гори с него. И обгаря мрамора с извайващите пламъци на дланите си… В състояние на творчески екстаз сякаш свише водят ръката му. Нека не се учудваме – геният работи в транс. Невинаги дори той самият успява да проумее и осъзнае какво е изваял.”

За свода на Сикстинската капела (Сътворението) във Вати­кана – Бог с показалеца на десницата си предава Светия дух на Адам. А „първият човек“ протяга към Всевишния показале­ца на лявата ръка.

„Микеланджело изхожда от факта, че лявата ръка е по-близо до сърцето. Знае: лявата половина на човешката същност се свързва с духовното. Дясната – с практическата дейност. Според гениалния художник, Създателят предава Светия дух като искра на живота на Адам с всемогъщата си десница. А „първият човек“, приемайки божествено послание с лявата ръка, го приютява в духовния център – сърцето. Разположено вляво, то е по-близо до нашия вътрешен мир.”

„Живописта не е самоцелна. Микеланджело внушава: трябва да съгласуваме поривите на сърцето с проникновенията на ума. Единствено онзи, който подчини действията си на прозорливостта на ума (копие на Висшата мъдрост), може да се нарече Син Божий. Такъв е замисълът на великия художник, закодиран в пъстроцветни, чудно красиви раздвижени форми.”

За скулптурата на Мойсей – седнал, а не прав…

„Микеланджело е проумял по духовен път, че трябва да извае героя си седящ. Защо ли? Не всичко в живота на Мойсей е правда. Не е изцяло съвършен, но духът му е силен, а вярата – колосална. Затова е предопределен да бъде изпълнител на Висшата воля. Да поведе евреите към Обетованата земя. Четиридесет години да снове из пустинята в недоимък, опасности и задушаващ прах, направляван от неугасима надежда. И да постигне целта, на която се е обрекъл, едва в сетния си миг.

Предопределено е да съзре Обещаната земя, но да не успее да стъпи на нея. Някога в Египет, за да защити изпад-нал в беда свой сънародник, в изблик на гняв убива египетски военачалник, унизително гаврещ се с него. Законите на кармата са безкомпромисно строги. За тях привилегии няма. За никого!”

„Не друг, а Мойсей приема свещените каменни скрижали с Десетте Божи заповеди. Първият път, когато престоява на планината, получава напътствия свише. Но те са прекомерно трудно изпълними. Осъзнал това, пророкът повторно, още по-усърдно, с голяма вяра в милостта на Всевишния се моли. Така му се „дават“ известните днес Десет Божи заповеди от Стария завет.”

„На скулптурата Мойсей е изваян с книга в ръка. Целта е да се разбере – човешкият род все повече навлиза в епохата на писмената. Книгата е символ, с идването на Христа, предстои да бъде прието Словото. Тогава „Божиите постулати“ ще се преосмислят така, че превес в тях да вземе Любовта.”

За скулптурата „Пиета“ в  катедралата „Свети Петър“, Рим.

„И вие си въобразявате, че одухотворените образи на Божията майка и поетия в обятията й, току що смъкнат от разпятие Иисус, са измислени от Микеланджело?… Нищо подобно. Той ги получава като внушения от Висшата сила. В интерес на правдата, ще отговоря ето тъй: представеното в скулптурата събитие никога не се е състояло. Никъде назад във времето не съзирам Богородица да държи тленността на Христа. Но какво значение има това, след като идеята на скулптурната група е с толкова затрогващо въздействие? Не друго, Духът, запомнете, направлява великия творец. В основата е на гениалните творби на Микеланджело. Благодарение на това, той няма равен.”

„Скулптурата „Пиета” извайва преклоненото, сякаш скършено тяло на Богородица в трагично примирение и дълбока майчина скръб. Отмаляла, Мария държи на ръце бездиханния труп на сина си. Пред нас е Божията майка, дарила Иисуса на света чрез своята плът. Преминал през утробата й, се явява на Земята. Микеланджело я представя как, понесла го на ръце, мъчително изпраща божествения му Дух в Отвъдното. Вълнуваща творба, символ на неизмеримата с нищо велика трагедия на майката. Изразява страданието на осъзнатата саможертва в името на Любовта.”

Наклонен шрифт – Слава Севрюкова
Нормален шрифт- авторът на сайта

Източници:
„Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев

Сподели с приятели