За Моисей

„Не всичко в живота на Моисей е правда. Не е изцяло съвършен, но духът му е силен, а вярата – колосална. Затова е предопределен да бъде изпълнител на Висшата воля. Да поведе евреите към Обетованата земя. Четиридесет години да снове из пустинята в недоимък, опасности и задушаващ прах, направляван от неугасима надежда. И да постигне целта, на която се е обрекъл, едва в сетния си миг.

Предопределено е да съзре Обещаната земя, но да не успее да стъпи на нея. Някога в Египет, за да защити изпаднал в беда свой сънародник, в изблик на гняв убива египетски военачалник, унизително гаврещ се с него. Законите на кармата са безкомпромисно строги. За тях привилегии няма. За никого!”

„Не друг, а Моисей приема свещените каменни скрижали с Десетте Божи заповеди. Първият път, когато престоява на планината, получава напътствия свише. Но те са прекомерно трудно изпълними. Осъзнал това, пророкът повторно, още по-усърдно, с голяма вяра в милостта на Всевишния се моли. Така му се „дават“ известните днес Десет Божи заповеди от Стария завет.”

„Колкото до писаното в Библията как Моисей властно издигнал жезъл, как замахнал и разцепил морето, как водата се оттеглила в две отвесни стени, а израилтяните преминали по тънката ивица суша, това е по-късна добавка, превърнала необикновената история в още по-впечатляваща. Красив поетичен символ. Затова се запомня. Целта е била да се изтъкне мощта на еврейския Бог. Да се подсили и заздрави вярата в него. В религията битуват немалко очарователни митове. Те преувеличават и украсяват фактите в зависимост от интереса, който защитават.

Виждам какво е станало: Пред тях се изпречила друга, още по-непреодолима пустиня – водата… Те чакаха… Денят напредваше и никой, нищо не казваше… Тогава Моисей издигна жезъл „Време е. Напред!”… Запъплиха през отворилата се тинеста пролука мъже, жени, деца, старци… Газеха из оттеклата се вода уж забързани, а предпазливи. С огромни усилия. Бавно, мъчително бавно. Едни – до колене, други – до кръста, трети – до шия в заблатените води. И видях аз – някои от тях затънаха. И оставиха кости там, в коварните плитчини… Еврейските водачи с перфектна точност бяха изчислили часа на прехода… И когато по свечеряване задалите се в унищожителен щурм египетски воини с грозни викове и закани вече ги догонваха и, злорадо предвкусвайки края им, необуздано се нахвърляха да ги удавят в кръв… морето внезапно почна да расте. Приливни вълни се надвесиха. С громол пометоха египтяните…“

„Такава е автентичната история за бягството на евреите от египетско робство. Нищо свръхестествено не съзирам в развихрилите се главоломни изненади, впечатлили дотолкова, че завинаги са запечатани в чудна епосно-поетична форма в Светото писание.”

В телевизионния документален филм „Рамзес великият фараон“ на „Дискавъри“ от 2003 г. (12 години след смъртта на Слава) се прокарва изненадващо аналогична версия за тези исторически факти. Научният екип поддържа становище, че точният превод на мястото не е Червено море, а Морето на тръстиките. Оттам, според тях, е преминал Моисей, извеждайки евреите от Египет. На древноегипетски Ям Суф означава Червено море, но също и Тръстиково море, където при отлив водите се отдръпват и части от него стават проходими. В някои съвременни западни преводи на Библията разминаването вече е коригирано.

„Моисей се е прераждал отново на Земята. И пак е при евреите. Неговата духовна същност се е реализирала преди много, много столетия като пророк Илия. По-късно ще се яви за пореден път, но вече като Йоан Кръстител. Тогава ще отсекат главата му. Така изплаща генерираната някога карма заради инцидента с убийството в Египет… Животът е по-силен от смъртта, макар и тя да е „форма на живот“…”

Наклонен шрифт – Слава Севрюкова
Нормален шрифт- авторът на сайта

Източници:
„Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев, 2006 г.

Сподели с приятели